неделя, 3 април 2011 г.

Пролетен релакс



Мислите ми се търкалят по пътя. Чувам ги, както чувам и шляпането на гумите по неравната настилка. Блъскат се неуморно и отчетливо. Само, когато колата попадне в някоя ( не)очаквана дупка за миг спират и после отново тръгват на първа в главата ми. Природата още не се е събудила. Опитва се. Бавно, но невъзвратимо. Забелязвам само най-рано цъфналите джанки. Леко напъпили и срамежливо отворили цвета си. Тук, там виждам и някой розов цвят на ранна ябълка. Найлонови торбички се носят във въздуха повдигнати от лекия вятър. Мислите ми са черно-бели, но постепенно се оцветяват и нашарват предпролетно. Става ми леко и уютно. Толкова, че постепенно преставам да мисля и сякаш се отделям от пътя и започвам да се издигам. Кротка и притихнала съм. Човекът до мен кара добре. Моли ме да говоря. Правя го с нежелание, защото не искам да се отделя от това лежерно и космическо състояние. Искам да продължа да оцветявам мислите и настроението си, докато ги направя да изглеждат като картина на Моне. Ярки и контрастни. Цветни и леки. Успокояващи и отпуснати. Желани и релаксиращи. Водата в басейна прави това възможно. Лежа по гръб и се отпускам. Мисля си, че отдавна не съм се чуствала така спокойна. Сякаш водата измива от тялото ми всички тревоги, напрегнатост и неудачи, които са ме завладяли от известно време. Сега забелязвам, че плочките в басейна са много ярко сини. Цветът ми напомня точно картина на някой импресионист. Въздейства ми въпреки, че ми изглежда малко пресилено контрастна и ярка. Това, обаче ме доближава до природата и до това съвършенство, което искам да докосна. Имам нужда от този цвят, от неговата яркост и наситеност. Даже и на моменти да ми се струва, че нищо не се случва тук и сега.

Всъщност, нали точно това искам.

Да избягам от реалноста.












Няма коментари:

Последователи

Възникна грешка в тази притурка