За здравната карта

Следващата статия е препечатана от в-к Дневник. Смятам, че е важно да се прочете от повече хора, защото има доста неяснота по въпроса. И за тази неяснота допринесоха хора от правителството, по точно здравния министър Божидар Нанев.



Ако искаш нещо хубаво да опротивее на всички, направи го задължително и започни да плашиш с него. Когато преди 10 дни министърът на здравеопазването Божидар Нанев обяви, че от 1 април тези, които не притежават такъв документ, ще бъдат спирани на границата и няма да могат да пътуват в чужбина, хората естествено реагираха гневно.

С новото задължение, вкарано

тихомълком с поправка в Закона за здравното осигуряване

управляващите нарушиха едновременно конституцията, директивата за свободно движение на хора и елементарната човешка етика. И гражданите съвсем логично се притесниха от "поредния държавен рекет", "новия данък под формата на такса", "новата изходна виза", "поредното изтезание" и т.н. (мненията са на читатели от форума на capital.bg). В резултат на всеобщото възмущение управляващите дадоха на заден ход, като председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Лъчезар Иванов обясни, че няма да има наказания за тези, които искат да пътуват зад граница без карта.

Зам.-председателят на комисията Пламен Цеков пък се оправда, че при приемането на законопроекта е станала грешка и картата неочаквано е станала задължителна. (Е как пък веднъж не стана някоя грешка, която да зарадва гражданите, вместо да им утежнява положението?) А председателят на СДС Мартин Димитров обеща да внесе поправка и притежанието й от задължително да стане препоръчително. Така или иначе засега нищо от това не е факт.

Въпросът обаче е кое накара да се обвърже с безумна санкция непритежаването на електронната карта? По думите на представителите на здравното министерство целта им била единствено да накарат повече хора да си извадят документа, защото по този начин ще могат да ползват безплатна медицинска помощ в ЕС. Те не дадоха обяснение обаче

какво пречи да направят нормална информационна кампания

за ползите от притежаването на европейската здравна карта (която апропо се вади безплатно, след попълване на формуляр от 12 ст.), вместо да се изхвърлят със забрани да се напуска страната. Въпросът, разбира се, е риторичен, ако представителите на здравната комисия са доста далече както от реалния живот, така и от актуалното европейско законодателство.

И ако едната причина да не разясняват добронамерено на обществото за какво служи електронната карта е практикуването по традиция по тези ширини високомерие на сдобилите се с власт, другата причина е съмнителната им компетентност. Дразнещо в случая е, че единственото клише, което се подмята в публичното пространство за здравната карта, е, че осигурява "безплатна спешна и неотложна помощ на българите във всяка страна от Европейския съюз".

А конкретността се изчерпва с описанието, че "обхватът на медицинската помощ, определена като спешна и неотложна, включва както внезапни, така и хронични заболявания, които са възникнали преди или при пътуването в съответната държава". И толкова. Останалото пациентът трябва сам да разучи.

Когато преди година и половина тръгнах за Германия, никой от българската здравна каса не можа да ми обясни мога ли с картата да отида при който и да е личен лекар и да му поискам безплатна помощ, ако детето ми започне да кашля или вдигне температура. След като за 10 месеца цялото ми семейство си оправи зъбите безплатно и посети многократно както личен лекар, така и педиатър, уролог, гастроентеролог, офталмолог, УНГ, както и няколко пъти спешното отделение на една болница, мога да твърдя, че здравната карта е едно

несравнимо по-голямо удобство от здравната застраховка

Лечението на дете в еврозоната е абсолютно безплатно със здравна карта и включва и безплатни лекарства - както от личния лекар, така и от аптеката. Факт, който показва и какво представлява българското здравеопазване. Като притежател на редовна карта възрастният българин ползва прекрасна медицинска помощ в Германия срещу 10 евро такса за всяко тримесечие.

Тя се плаща на първия лекар, когото пациентът посети за съответния период, и издадената квитанция го освобождава от следващи плащания при останалите специалисти. Зъболекарската помощ по същия начин е безплатна за деца и струва 10 евро на тримесечие за възрастен. Става дума, разбира се, не за отстраняване на естетически проблеми, а за нормално зъболечение, което включва и безплатни рентгенови снимки, и то в самия кабинет.

Понеже повечето неща

звучат фантастично за изстрадалия български пациент

е важно да се знае, че посещението на всеки лекарски кабинет започва с попълване на два формуляра. В единия се записват данните от здравната карта (незнайно защо изписани само на кирилица!), а във втория се декларира, че ползвателят не е пристигнал във въпросната държава от ЕС специално за да ползва здравни услуги. При следващи посещения тази формалност вече не се налага.

Ключът към тази непозната за повечето българи картина обаче се крие в платените здравни осигуровки. Защото здравна карта се издава само на осигурени лица, а по българския закон те трябва да са непрекъснати през последните три години. Това е и големият проблем на управляващите - че голяма част от българите не желаят или нямат възможност да се осигуряват. Но вместо да се запитат защо е така, измислиха абсурда със спирането на границата, превръщайки едно полагащо се право в плашило. А може би са искали да избегнат разяснителната кампания тъкмо заради неизбежните аналогии, които тя поражда, кой знае...


Автор: Светлана Георгиева