сряда, 28 април 2010 г.

Празноду(и)мки


Ден като ден, ама не. Събудих се и като видях коя дата е ми стана лошо. Лелееее.....! Пак ли тая дата е дошла? Всяка година идва, мам.. а и! И това го казах сънена. Сънена мога да изрека големи глупости. Щото като се замисля, добре че идва. Иначе сега щяхте да казвате –“Добър човек беше. Бог да я прости” И щяхте да сте прави. Прощаваш, прощаваш и накрая- бог да те прости. Е, ама свършиха баламите. И аз както ония дето от понеделник отказват цигарите си казах, че от ТОЯ ДЕН спирам да прощавам. Каквото било, било. Който простен, простен. За другите няма да има прошка. Всички под ножа, тоест под думите, де. Ще назовавам всичко направо, без недоизказки и недое...вки. Пък, който се обиди си е за негова сметка. Дано да няма много обидени. То си е за тяхна сметка. Като не искат да чуят истината, да се обиждат. Или ако искат да я чуят, да не се обиждат. И всичкото това прозрение на ТИЯ години. Сега разбрах, защо хората казват, че не е късно да проумееш някои неща и да направиш всички, които са ти яли душичката на пестил.. Все пак на ТИЯ години. Ама какво им е на годините? Нищо. На мен се притеснявам да не ми стане нещо. Или вече не е останало какво да ми става. Не. Това последното да не се чете. Иначе, ако нищо не ти става, не ставаш за нищо. Тука се получи малко сложно за проумяване, но ако го прочетете няколко пъти ще разберете. Не е зле човек да се изразява малко сложно и с думи помпозни. Та да го помислят за по-образован и по-важен. Нищо, че като се погледне в огледалото ще види същата тая маймуна, дето се мисли за много умна. Само че, на малко повече години. Добре, че са годините , та да може да проумеем, че си оставаме същите примати. Защо човек поумнява само като минат години, или не? Иначе вятър го вее на.... каквото си иска.
Само с чувството не знам какво ще правя. Не с отрицателното. С крайно положителното. На тия години.С онова дето те кара да не спиш и да изглеждаш като някакъв изчезнал вид от природата, напълно непознат на науката.Кретенски. И то на влюбен кретен. Е, за това сега се замислям (леле, това отдавна не ми се беше случвало). Защото е по-добре да изглеждаш като идиот само в собствените си очи. Но когато това стане и в очите на другите и започнат да забелязват тъпия ти и празен, воднист и размътен поглед, става лошо.Един вид ставаш център на внимание и подозрение. Направо ти иде да се пренесеш в клетката на някои макак и да си се гледате проникващо. И щастието ще е пълно, понеже още някой ще те гледа така идиотски и ще си кажеш- “Гледай го пък тоя тъпунгер какво гледа.Като истинска маймуна. Сигурно е влюбен.” Ама това ще е за другия. На теб какво ти пука?
Та, такива мисли на такъв ден. Какво му е на деня? Нищо. На мислите също.
Добре е, че ги има.
Мен също.
ЧРД!

Няма коментари:

Последователи

Възникна грешка в тази притурка