петък, 30 април 2010 г.

Пролетно



Пренареждам душата си.
Като стар гардероб.
На старите си дрехи не искам да съм роб.
Място има. За всеки грях. За тях. За нас.
И за тъгата.
И за радостта,
от грейналото слънце след дъжда.
За щастието от паднала роса.
За мъката от любовта.
За неизказаните думи
и римите дошли незнайно откъде.
Напомнящи изпито вино и изядено мезе.

За всичко ще намеря място.
И мислите ще наредя.
Доброто до лошото.
Сълзите до смеха.
И приятелите до врага.

Спомените ще поставя най-накрая..
Там отляво, май е най добре.

Вече няма накъде.
Тясно стана.

София, 29.04.2010

Няма коментари:

Последователи

Възникна грешка в тази притурка