понеделник, 3 май 2010 г.

Спонтанно


Седя в тъмна стая.
Никой няма.
Покой.
Очакване.
Забрава.
Заравям се в спомени стари.
Купища със снимки черно-бели.
Захвърлени и пожълтели.
От страх не отръскани от нафталина.
Нерециклирани, неекологични.
Събудени внезапно. Невротични.
Ревящи за кардиолог.
Кой ще ми помогне без рецепта.

Само бог.

2 коментара:

d_r_watson каза...

Въх, публикувах това в Свежо. Съгласна ли си? Просто ми хареса и исках да го видят и други.

Нина Симеонова каза...

Благодаря :)

Последователи

Възникна грешка в тази притурка