Когато отворих прозореца на пролетта,
тя плахичко влезе и замълча.
Помислих , че малко се стресна от
лютия студ, запънал вратата със своя кожух.
Недей се страхува, красавице моя.
Поне за малко остани.
Не давай на леда отново власт.
За туй те молим настойчиво врабеца, вишната и аз.
20.03.2012г.
София
Няма коментари:
Публикуване на коментар