Опасно месо ли?Няма такова, защото сме го изяли.

Пореден гаф с храни, но този път не от България. Ирландия е изнесла в страните от ЕС не знам колко тона месо, в което има диоксин.Браво!И никой не се е усъмнил и никой не е проверил вноса, който идва от тая Европейска страна?Защо? Ами нали е страна членка на ЕС.Това е достатъчно за да се приеме всичко, дори то да не е свинско месо. Може и да е кучешко или камилско.Идва камионът с месо на границата и никой не го проверява. Да види аджеба какво се внася. Генералният директор на НВМС каза, че нямал право да взима проби от месото.Неговите служители проверявали само етикетите на храните. Ха, така. И сега излиза, че сме внесли от това месо с диоксина.Ветеринарите ни успокояват, че няма страшно. Дори да сме яли от него в продължение на три месеца, пак няма страшно.Количествата от месото вече са под възбрана, а също така и колбасите, в които е вложено от него.Само че българинът не вярва на думи. И не ни остава нищо друто освен да се съмняваме и да се молим да не сме поели от опасното вещество.За пореден път се убеждавам, че в тая държава се действа хаотично и в разрез с всички норми.А най-вече нещата се приемат на доверие и някакви там документи.В страната има даже лаборатория, която има сертификат да прави изследвания за наличието на диоксин. Да, ама проби се пращат в Брюксел.Защото е по-близо и по-евтино.
Едно е ясно- няма контрол.И нищо не може да ни успокои.Дори и думите на директора на НВМС, че е готов да изяде една две пържолки от Ирландското месо.
Е, щом иска нека яде.Да му е сладко!
Ние ще продължим да постим.
Поне до Коледа!

Шоуто на Велизар Енчев

Не, драги читатели това не е побългарена версия на прочутото шоу на Лари Кинг.Това, на което станехме свидетели в снощното предаване по телевизия СКАТ си беше чисто наше, българско шоу. Водещият Велизар Енчев беше поканил уволнения от Нова телевизия журналист Георги Коритаров. Дадено беше правото на Коритаров да изкаже своята версия и виждане за това защо беше уволнен. Заедно с него бе и Светла Василева(тя се представи като упълномещено лице на Топлофикация- Правец), която бе гост в едно от последните предавания на Коритаров в сутрешния блок на Нова телевизия. Дотук добре. Страшното стана след като след близо час и половина обяснения и защита от страна на Коритаров, за това че именно Валентин Златев е станал причина за неговото уволнение, в предаването се включи и Кеворк Кеворкян. Почувствал се обиден дето Коритаров четял само части от статията в “Труд”, която известния журналист прибързано(според мене) озаглавил “Рекет”. От екрана започнаха да се сипят такива хули и попържни, че на човек да му стане гадно да слуша. Езикът на г-н Кеворкян беше цветист и пъстър. Не си спомням някога да е използвал такъв език в своето предаване”Всяка Неделя” по БНТ. За разлика от него Коритаров запази самообладание и не се подаде на тона му.
Като слушах това предаване си помислих за миг, че съм попаднала в някакъв зверилник. Помислих си за разликата между добрата жупналистика и това просто да си мислиш, че си велик телевизионер. Човек не може винати да стои на стари лаври и да си мисли,че другите са по-прости от него. А колкото до добрата журналистика си мисля, че Кеворкян първо трябваше да се запознае с тезата на Коритаров и тогава да слага такива квалифициращи и заглавия под статията си. И да се подписва отдолу. Защото подписът на добрия журналист трябва да стои под добра и мотивирана статия.
А не под някаква махленска разговорка.
На такава обаче се превърна предаването по телевизия СКАТ.
А Лари Кинг да гледа и да се учи.

Ура! Избраха го.

Пак го избраха. Ама как кой? Другарят Станишев е новия-стар водач на Кому...пардон, на Социалистическата партия. И резултътът е зашеметяващ- с 97.47%.Почти като при Тато.Само че там такива избори завършваха с 99.99%.Браво другари. Сега след като Сергей доказа, че може да кара трамвай, защо да не му дадеме да покара и партията.Е, вярно е че трамвая беше празен.То и партията не е много пълна. Аме нейсе.Добре се справя човекът.И другарите били много доволни от клипа.Изпълнил си бил мисията и сега много млади хора щели да се влеят в редиците и.В какви редици? Като гледам май една права линия не могат да оформят, а камо ли редици. Мисля си обаче, че най-лошото е когато човек вземе да си вярва на щуротиите и глупостите.И да се взима на сериозно и да мисли, че е велик. Тогава настъпва такова надлъгване, на което и Пинокио би завидял.Нито докладите на Брюксел ги стреснаха, нито отрицанието на собствения им народ.
Е, карайте си трамвая.Само не забравяйте, че той отдавна е за депо.А там ремонта може да продължи доста време.

Забранено за хора със слаби нерви

Направо да умреш от смях.Четете и сами си правете изводите:
"Във връзка с получени сигнали от обезпокоени граждани , че неквалифицирани водачи управляват трамваи, Столична община апелира софиянци да запазят спокойствие. Гарантираме, че в градския транспорт няма опасност пътниците да попаднат в трамваи, управлявани от неподготвен водач като Сергей Станишев. Ватманите в градския транспорт са квалифицирани, преминали са 3- месечен курс на обучение и всички те имат положен изпит и свидетелство за управление. Още преди курса кандидат- водачите полагат психо-тест и представят медицинско свидетелство за здравословно състояние."
Това е отговор на Столичната община във връзка със запитвания на разтревожени граждани, които са видяли клипа с ватмана Сегрей. И има за какво да са разтревожени хората.Оказа се,че другаря Сергей няма дори шофьорска книжка. Като гледат как същия управлява държавата, направо треска ги тресе.А друг е въпроса, че пътниците в тоя трамвай се возят без билет.Гратис. Ама те така са свикнали.Всиичко да им е гратис.То като свикне веднъж човек на това му се услажда и не може да се откаже лесно.Цялата им партия се е накачулила в тоя трамвай и пътува, пътува.Незнайно за къде.Може би към светлото бъдеще.
Само че за хората няма място там. Те се возят направо на стъпалата. А някои въобще и не могат да се качат. Други пък не искат да се качат.Тяхна си работа. Ако искат.Защото това трамвайче уверено върви, ли върви.
Но май от трамвай Желание се е превърнало в трамвай на ужасите.Като в роман на Стивън Кинг.

Трамвай желание- предизборен клип на БСП

Като видях това клипче направо не можах да повярвам. Гледам, гледам и не вярвам на ушите си.Един другар кара трамвай,а друг другар го гони.Другар до другар, мила моя майно льо....! Настигна го малко инфарктно.Тоя клип направо ме подлуди. Като гледам това си мисля, че ПР-ите на БСП работят направо за опозицията. Иначе такова нещо не може да се роди в ничия глава.Направо шедьовър.Откъде са намерили тоя трамвай-реликва?И той като цялата им партия явно е изваден от нафталина. А колкото до това, че вътре имаше един единствен пътник- нормално. То тая партия може да събере само един трамвай с поддържници.А водача (ватмана) кара с лявата ръка. Като истински водач на лява партия. С лявата ръка, ама кара на дясно. И лъже електората си, че ги води към светли бъднини.
"Нас червеното знаме роди ни....".....ех, Серго, Серго.Eй, другари, опомнете се! Кой ли ви вярва вече? Даже и вие самите не си вярвате.Само за едно можем да бъдем сигурни. Те са на всеки километър.
А на кой сме НИЕ?

Крилце или кълка

Спомняте ли си филма “Крилце или кълка”? В него главният герой (Луи дьо Фюнес) правеше проверка на заведенията и ги класираше съобразно менюто и обслужването. Повод да се сетя за това ми даде едно посещение в реномиран ресторант в центъра на София. Скъпо заведение, в което келнерът ти седи над главата и ако види, че си свършил с питието или нещо друго веднага ти го долива. Та във въпросното заведение се наложи да ползвам тоалетната. И тогава настъпи ръзочарование- там нямаше вода. Представете си около 100 гости, на които ще се наложи поне веднъж пред вечерта да посетят мястото за личви вужди?! Но това не беше най- страшното. Представих си как се справят в кухнята при липсата на вода. Къде си мият ръцете след приготвянето на храната? Като капак на това дойде и факта ,че част от моето семейство получи стомашно разтройство на другия ден. Явно , че и храната не беша на висота. Но не в ценово отношение. Ако героят на Луи дьо Фюнес беше дошъл в този ресторант щеше да му даде нулева оценка. Защото критерий за категорията на заведението трябва да бъде не само ястието и обслужването , а и хигиената в ресторанта.
В далеч по-евтини и народни заведения съм се сблъсквала с по-добри условия.Даже на едно две места имаше поставен бутон-звънец, с който да извикате сервитьора, а не да викате и да вдигате ръка. А тоалетните бяха в изряден вид. Все пак трябва да се има предвид,че в цената е включена и хигиената в тоалетните и това дали има сапун и тоалетна хартия. Българинът доста свикна да се храни по заведения, да провежда делови срещи там или просто да се среща с приятели. Изборът е доста голям. Мисля си, че ако има издадена такава брошура, в която да е описано всяко едно заведение заедно с доброто и лошото, което предлага, собствениците на такива ресторанти ще се замислят повече. И ще започнат да се конкурират повече.
А всичко това е в наш интерес. Ние консумираме и ние плащаме. А ако ни хареса идваме отново.

Носталгично за социализма

Сега установих, че ми е мъчно за социализма. Мъчно ми е за опашките за банани, за петъчния руски (пардон, съветски) филм, за бурканчетата с кисело мляко, за надписите в парковете -"Не газете тревата", за манифестациите на площада, за партийните секретари и най-вече за откритите партийни събрания. И за доста други неща ми е мъчно. За това, че не мога вече да гледам в службата си образите на политбюро на ЦК. Че не мога да слушам речите на др. Тодор Живков и че няма от къде да си купя томовете му. Липсват ми есенните опашки за зеленчуци и мириса на огън и печени чушки в дворовете. Носталгия ме е налегнала и за съветското кино. И особено за филма "Ленин във Финландия". А за кафето Инка да не говоря! Направо умирам за него.
Но за това пък сега мога да гледам лъва на Метро Голдуим Майер колкото си поискам. Мога да си седя в стаята с изключено парно и да си гледам на плоския екран най-плоските филми. Ако не ми спрат тока, който не съм платила. Ако ли това не стане мога да изляза и да се повозя на колата си. Която съм спряла от движение (заради скъпия бензин). Или пък мога да отида на почивка на море. Казват, че сега било евтино. Е, студено е малко, но какво от това. Ще се обличам повече с дрехите Second hand (втора употреба). Хем са евтини, хем топлят. Нещо от рода три в едно. И ще гледам да не хвана пневмония. Че нямам здравна осигуровка и ако се разболея няма кой да ми помогне. Не че и на тия дето имат ще им помогне някой.
Абе, Господ да ни е на помощ!!!

Американски избори и българска действителност

Америка гласува. И то така, както ние не сме виждали скоро.Пред изборните секции се бяха извили такива опашки, каквито не сме виждали от социалистическо време. И то нашите не бяха за избори, а за банани и други дефицитни стоки. Отива обикновенния американец да гласува, защото знае, че гласът му ще бъде чут и ще има значение. Че никой няма да му налага за кой да гласува и няма да му предлагат пари за гласа му. Америка поиска промяна и я получи. Това е демокрацията. Има на какво да се учим. Има и от кого да се учим. Само че при нас няма желаещи за промяна. Не отдавна видях надпис на една стена, който гласеше- "Изборите не променят нищо.Ако го правеха щяха да ги забранят"
Това се наби в главата на българина и много трудно ще го накарат да мисли различно. За това се постараха политиците и различните партии. Постараха се да внушат на избирателя, че какъвто и избор да направи това няма да има значение. И най-вече се постараха да внушат на българина, че всички са маскари. И докато това не се оправи няма да виждаме такива опашки пред избирателните бюра, както в Америка. Ще си стоим в къщи или ще ходим за гъби. И после ще се тюхкаме и ще се чудим защо нещата не вървят у нас.
Ето за това!?

Что делает товарищ Станишев?

И така две дена ни проглушиха ушите с това как другаря Сергей Дмитриевич е висял в един кабинков лифт. Висял си той и мислел, че управлява държавата. А охраната се щурала отдолу и се чудела как да го свали? Не е лесна работа това да висиш 40мин., нали? А замисля ли се др.Станишев какво му е на народа? Той, горкичкият виси вече толкова време и нищо не казва. Българинът виси даже в безтегловност. И така се оправя с живота. Виси с електроенергията.Виси с топлофикацията.Виси със сивата икономика.Виси с боклука и с данъците. Е, не е лесно.Но пък се свиква. И ако един ден престане да виси и падне на земята ще се чувства много по-зле. Защото падането от високо е лошо. А така си висиш и не мислиш за тия дето са на ниското. Гледаш си напред и нагоре и не ти пука. А тия долу да се оправят както знаят.
И така досвиданя товарищ Станишев! До откриването на следвашия лифт!

Да гледаш как земята се приближава...

На мама детето :)

Затаете дъх : България

Любими клипове от "Клуб НЛО"

До Лакатник и назад

Пътуването с влак от София до Лакатник се оказа доста екстреммно изживяване. Времето в началото на пролетта се оказа приятно за едно такова пътуване. Изненадите започнаха още в началото. При касите на гарата се беше струпала тълпа от хора. Всички бяха вперили очи в информационното табло. Оказа се, че чакат да се композира влакът.Купихме си билети и също се загледахме в таблото.Изведнъж излезе номера на коловоза и тълпата хукна. И то не точно хукна , а се втурна с бясна скорост.. Ако имах хронометър може би щях да засека някой световен рекорд. Това бяха предимно възрастни хора- виладжии от околните села .И разбира се другата част от тълпата бяха алпинистите. За тях скалите на Лакатник са тренировъчен полигон.Безпокойството ме обхвана още в началото на пътя.С потеглянето влакът започна да издава такива звуци, от които настръхнах.Имах чувството, че всеки момент ще се разпадне и разцепи на две.Опитах се да не мисля да това и зареях погледа си навън. Да, ама нищо не видях. Прозорците бяха толково мръсни, че закриваха гледката отвън. Останалите пътници бяха заети с разговори за овощки и разсади и не обръщаха внимание на звуци и гледки . Алпинистите пък си разправяха разни стари случки и играеха на карти.И ето неусетно пристигнахме на гара Лакатник. Красивата природа и хубавото време ме накараха да мисля по-позитивно и да забравя скърцащите вагони.Природата в тази част на Стара планина и Искърското дефиле са невероятни. Реката описва завой точно покрай селото, което е заело хълма над нея. Къщите са накацали една над друга и отдолу се виждат само покривите им. Отправижме се към пещерата Темната дупка и оттам към платото над скалите. Изкачването откри невероятна картина .Реката и пътя се виеха един до друг и описваха една дъга. Над тях се проточваше железопътната линия и сякаш се мъчеше да се събере с тях.По-нагоре алпинисти катереха скалите. На билото разкрилата се гледка направо поразяваше. Застанал там човек се чувстваше толкова малък и нищожен пред това творение на Майката Природа.И тогава се сетих за Дядо Вазов и за неговия “Дядо Йоцо гледа”. Даже бях сигурна, че старецът седи на някоя скала и още съцерзава пролома. Може би още не е видял това, което е искал да види.

Любими албуми

Блогърско-меломанска инициатива/игра идваща от блога на Майк Рам. Всеки участник трябва да:

- цитира тази публикация
- цитира този, който го е посочил, блогът на Ели
- изброява 7-те си любими албума, може и повече или по-малко, като споделя и нещо повече за тях или за избора си
- посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото


На първо място поставям разбира се The Beatles. Много е трудно да избера само един или два албума, защото цялата им музике е велика. Но все пак ето моят избор- The White Album от 1968г. и Let It Be. от 1970г.





На второ място- Bee Gees - Saturday Night Fever - 1977г.
Изборът тук също е много труден. Цялото им творчество е белязано от класически хитове, от кжитж е трудно да избереш само един. Все пак се спирам на този албум и заради филмът със същото заглавие, който много ми харесва.








Трети - ABBA. Е тук вече зациклих. Изборът направо е невъзможен. Но за да играя по правилата ето две предложения - Waterloo 1974 и Arrival от 1976г.

















Четвърто място за Dire Straits - Brothers in Arms
















Пето място за U2 UT18 Singles - 16th Album- 2006








На шесто позиция моята класация поставям Deep Purple- The Very Best. Велики са.Трудно може да се избере само един албум. Но все пак - The Collection. С парчета като Smoke on the water и Black Night това остава за мен най доброто.










И на седмо място любимеца ми Sting -Fields of Gold - 1984- 1994

Жената от дъното на салона

Наскоро показаха филмът на Теди Москов “Преводачката на черно-бели филми”, по сателитния канал TV Bulgaria. Прекрасно направен филм за преводачката Нели Червенушева. Не можах предваритерно да се сетя за кой става дума докато не чух гласа на тази жена. Тя превеждаше симултантно в бившото филмотечно кино Дружба (сега Одеон) в продължение на 40 години. И то в една стаичка 1.30 на 1.50. Този глас няма да го забравя никога. Защото в това кино прекарвах доста време, когато бягахме от час или имахме свободен. Не ходехме в компютърни клубове (просто такива нямаше) или кафенета, а отивахме на кино. И представете си, се редяхме на опашка за билети.

Филмът разказва за пътуването на Нели Железарова до Италия и срещата и с режисьорите Еторе Скола и Марио Моничели. Нели е превеждала през цялата си трудова кариера филмите на тези двама колоси на италианското и световно кино. И представете си- никога не е посещавала Италия. Никога не е посещавала страната и местата, където са снимани филмите, които е превеждала. И досега си спомням гласа и идващ от малката стаичка в киносалона . Страфотен глас, страхотен тембър, запомнящ се Страхотни чувствени преводи , направени от една истинска професионалистка.

Жестът и попадението на режисьора Теди Москов бяха изумителни. Поподнал бе точно в десятката. Вълнението на тази жена , която се разхождаше по Римските улици бе неописуемо. Очите и се напълват със сълзи, когато отива до фонтана Ди Треви и в съзнанието и изниква сцената с Марчело Мастрояни от филмът на Фелини. И заплаква. Само тогава.

Срещата и с Марио Моничели бе в неговия дом. “Авторът на Армията на Бранкалеоне”, “Сплендит”, “Амаркорд”, “Приятели мои” бе изумен ,когато се възхищава на прекрасния и италиански език и я пита дали е живяла в Италия. “Никога”- отвръща Нели.

На края на филма посетиха езерото Лаго ди Комо. Там нашия поет Пенчо Слевейков бе прекарал последните мигове от живота си. На това място откриват, че се продават стихосбирките на поета преведени на български и италиански. Много трогателно за нас българите. Самата Нели намира преводите на тези произведения за прекрасно направени.

Затрогваща история и прекрасно направен филм, който ще се помни.

Монолог в кафене

Беше привечер. Имах среща пред едно заведение. Тъй като имаше достатъчно време реших да изпия чаша вино и да почакам на топло.В заведението нямаше много хора.За някои може би бе още рано, а други вероятно почиваха след Новогодишните празници и не им беше до пиене. На бара имаше един човек.Беше млад, около 35-36 годишен. Видях, че пиеше ракия и явно не му се пиеше сам.Попита ме какво ще пия и ме почерпи с чаша вино. Веднага разбрах, че е от тези дето си търсят с кого да завържат разговор. Само те чакат де седнеш и започват. Без покана. Така и стана.

-“Голяма суетня са тези празници, голямо нещо. Да ги питаш тези хора от къде извадиха тези пари? Мен ако питаш не са изпод дюшеците. Скътал е българинът някой и друг лев и сега харчи като луд. А нямали какво да ядат. Е, може и някои да нямат. Ама други се чудат къде да харчат. То сега това не е проблем. Нали направиха Молове. Да ги питаш какво е това Мол, няма да ти кажат. Ама като влезеш вътре си като на панаир.Хора, хора и пазаруват като луди. А най много май купуваха GSM-и. Къде за подаръци, къде за себе си. Защо съм им толкова тия телефони? Ето на, на мен GSM не ми трябва. От както съм без него се родих.Спокойствие. Тишина. И мои приятели се чудят, ама как така нямаш ? Ами нямам. Не ми трябва.Ама не може така, викат те. Ако някой те търси как те намира? Намира ме , казвам. Имам домашен телефон и там ме намира.Мене само за работа ме търсят.Все да вземат нещо. Въпреки, че работя като таксиметров шофьор такова не ми трябва. Само беля с него. Ето, една година бях на море и ме викнаха на работа. Намериха ме по тоя пусти GSM.А хубаво си се печех на плажа. Развалиха ми рахатлъка. И оттогава нямам такова нещо. Даже един приятел ми прерови багажника на колата да се увери, че не го крия там. И не го намери. Просто защото нямам. Наскоро ходих с клиенти до Пловдив. Бяха мъж и жена. Понеже там паркирането е трудно жената казва

– “Ти стой тука, а ние като свършим ще ти звъннем по GSM-а.-Нямам такъв, казвам. А тя не вярва. И ми дава нейния телефон да ми звъннат на него. Ама след малко се звъни и аз вдигам. На телефона – дъщеря и.А аз казвам –Майка ви е заедно с баща ви в Пловдив.Жената като чу ,че дъщера и я е търсила и какво съм казал, изтръпна.Пожълтя направо. Оказа се,че това въобще не са съпруг и съпруга. Голям конфуз се получи. Ето за това не искам да имам такова нещо. Който ме търси ще ме намери на домашния ми телефон. И сега съм спокоен, че никой не ме безпокои по никое време и не ми звъни по нощите. Само един път съжалих, че нямам мобилен телефон. На гости ми идва брат’чеда.Носи ракия. И не може да ме намери. Е, тогава наистина съжалих. Жалко да ракията. Върна си я у дома и ми се разсърди. И аз се разсърдих на себе си.”

GSM-а ми звънна и ме откъсна от монолога на човека до мен. -“Ето виждаш ли, каза той, едно питие на спокойствие не може да изпие човек.”

Май беше прав.

И това е безхаберие

Загражденията са поставени на сградата на БТК на ул. Шандор Петьофи и ул. Люлин планина в София. И то така, че колите спокойно да паркират. Рационално решение. Пострада само една кола. За сега!?

А ако вместо кола имаше хора?