Щтрихи от един следобяд

Почти шест часа е.Около храм-паметника "Св.Александър Невски" се събират хора за митинга на СДС.Удивена съм от броя им.Очудващо голям. Това ме радва, разбира се.Напомня ми за подобни митинги на сините, когато площадите едвам побираха множеството.Сега пак сам радостна.Настроението на площада се предава и на мен. Има много млади хора. И възрастни.Носят знамена и скандират лозунги, които малко бяхме позабравили.Радва ме и това, че хъса и настроението на хората са се върнали.Това е признак за промяна.В пространството около НДК, обаче цари едно друго настроение. Безгрижие и веселие е обхванало хората, наобиколили брейк-танцъорите.Отвреме на време присветват светкавиците на фотоапаратите.Стъмва се.Градът бавно напуска делничното си настроение и се готви за почивка.Постепенно,като малки светулки започват да проблясват първите нощни светлини.Брейкърите продължават да танцуват в полумрака.Отвисоко градът прилича на лунапарк.Тук там се вижда осветена реклама на някоя по-висока сграда.Улиците се опразват. Светят само витрините на магазините.В далечината гордо се откроява храм-паметника "Св.Александър Невски" огрян от светлината на прожекторите.Изпъкналият му силует се откроява на фона на тъмнината.И ни пожелава лека нощ.